Aug 13, 2015, 6:34 PM

Остани ми ти, море, приятел

  Poetry » Other
576 0 4

Всеки ден напрягаш рамене,

пясъци с вълните си обръщаш,

непрестанно движиш се, море,

с лодките рибарски се завръщаш!

 

И макар че нямаш миг покой,

ти, море, си винаги красиво!

Влюбени във морския прибой,

гледат те скалите мълчаливо!

 

Слънцето, което те гори,

никога над тебе не залязва –

нощем слуша парещи звезди

приказки за тебе да разказват!

 

Радвай се, море, не се гневи!

Иде есен, но бъди мечтател

и дори в най-облачните дни

остани ми ти, море, приятел!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Слънцето, което те гори,
    никога над тебе не залязва –
    нощем слуша парещи звезди
    приказки за тебе да разказват!"
    Браво!!!
  • Като песен е, браво!
  • Много приятен стих! Харесва ми!
  • Наистина очарователен стих! А заглавието, което всъщност е и финал, завладява! Поздрав!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....