13.08.2015 г., 18:34

Остани ми ти, море, приятел

577 0 4

Всеки ден напрягаш рамене,

пясъци с вълните си обръщаш,

непрестанно движиш се, море,

с лодките рибарски се завръщаш!

 

И макар че нямаш миг покой,

ти, море, си винаги красиво!

Влюбени във морския прибой,

гледат те скалите мълчаливо!

 

Слънцето, което те гори,

никога над тебе не залязва –

нощем слуша парещи звезди

приказки за тебе да разказват!

 

Радвай се, море, не се гневи!

Иде есен, но бъди мечтател

и дори в най-облачните дни

остани ми ти, море, приятел!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Слънцето, което те гори,
    никога над тебе не залязва –
    нощем слуша парещи звезди
    приказки за тебе да разказват!"
    Браво!!!
  • Като песен е, браво!
  • Много приятен стих! Харесва ми!
  • Наистина очарователен стих! А заглавието, което всъщност е и финал, завладява! Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...