17 ago 2012, 12:19

Остани, пролет 

  Poesía
706 0 5
Пролет бяла и слънчева, ти си вечна, нали -
и с цъфтежа на изгреви, и с шумящи води.
Като жажда завръщаш се - с ореол от върби,
като спомен прегръщаш ни и ни правиш добри.
Ти си част от детинството - светлолика зора,
ти живееш разискрена на младежа в кръвта,
а от клоните сипеш цвят в уморени коси
и събуждаш незнаен свят със смеха на треви.
Пролет, мила вълшебнице, остани вечно в нас,
пееш в тежките делници с топъл славеев глас.
И магия, и истина, и измама дори -
дай ни чара си приказен и с любов ни дари. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??