Остани, пролет
Пролет бяла и слънчева, ти си вечна, нали -
и с цъфтежа на изгреви, и с шумящи води.
Като жажда завръщаш се - с ореол от върби,
като спомен прегръщаш ни и ни правиш добри.
Ти си част от детинството - светлолика зора,
ти живееш разискрена на младежа в кръвта,
а от клоните сипеш цвят в уморени коси
и събуждаш незнаен свят със смеха на треви.
Пролет, мила вълшебнице, остани вечно в нас,
пееш в тежките делници с топъл славеев глас.
И магия, и истина, и измама дори -
дай ни чара си приказен и с любов ни дари.
http://www.youtube.com/watch?v=UoTuvyx5k9o
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ех..., толкова е хубаво!...
-
Прекрасно!
-
Прекрасна Поезия!
Вики, поздравления! -
Харесах!
-
Не е справедливо такова стихотворение да бъде отминато с мълчание. Тривиално като тематика, то подсказва поетическо майсторство и умение да се търси с ритмиката завидна песенност. Внушенията са директни, но дори това е използвано, за да се подчертае силата на емоцията.
Поздрав от мен и пожелание за леко перо.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
