Остани, пролет
Пролет бяла и слънчева, ти си вечна, нали -
и с цъфтежа на изгреви, и с шумящи води.
Като жажда завръщаш се - с ореол от върби,
като спомен прегръщаш ни и ни правиш добри.
Ти си част от детинството - светлолика зора,
ти живееш разискрена на младежа в кръвта,
а от клоните сипеш цвят в уморени коси
и събуждаш незнаен свят със смеха на треви.
Пролет, мила вълшебнице, остани вечно в нас,
пееш в тежките делници с топъл славеев глас.
И магия, и истина, и измама дори -
дай ни чара си приказен и с любов ни дари.
http://www.youtube.com/watch?v=UoTuvyx5k9o
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
