11 feb 2007, 23:26

Остани с мен тази нощ

  Poesía
2.7K 0 18

Остани с мен тази нощ

Остани с мен тази нощ... Моля те!
Не искам да  бъда сама.
Виж... запалих  камината.
Топло е... огън гори.
Съблечи дрехите стари -
пропити от гняв и тъга.
Забрави вън обувките кални,
затъвали в думи - блата.
                   Остани с мен тази нощ... Моля те!
                   Виж огъня - лумнал е както преди.
                   Усещам в твоите пръсти - въглени,
                   в очите - блестящи искри.
                   Изгори с тях моите устни - те нараниха те, знам.
                   И разпали любовта ми,
                   аз чаках... на теб да я дам.
Ти не тръгвай... Моля те!
Остани с мен до зори.
Утре ще бъдем пак истински,
без дрехи... без грим.
Окъпани в нощни целувки.
Пречистени с обич... - като свежа гора,
ще облечем ризи на прошка,
за да тръгнем двамата по пътя на Любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хареса ми
  • Много хубави и нежни стихове....Злате , продължавай да твориш и да откриваш красотата и любовта около себеси
  • Ризи на прошка...Много мъдри думи...
  • Мила Джейни благодаря ти за топлите думи - те много ме радват и укрилят

    Вили благодаря ти и на теб - наистина по твоя начин стихът ми звучи по добре радвам се че ми помагаш
    Благодаря ви още веднъж на всички
  • Ти не тръгвай... Моля те!
    Остани с мен до зори.
    Утре ще бъдем пак истински,
    без дрехи... без грим.
    Окъпани в нощни целувки.
    Пречистени с обич...
    за да тръгнем двамата по пътя" на Любовта!

    Нима мога да добавя нещо? Не бих и искал!...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...