28 oct 2011, 21:05

Остани само миг

  Poesía
934 0 9

Остани само миг.

Като огън стопли ме.

Като лъч прободи пелената

от мрак.

В този свят - безумна  стихия,

да потъна в очите ти пак.

 

Остани още час.

Като дъжд намокри ме.

Като лист изсуши ме,

с вярата в нас.

В този миг - тъй сладка  магия,

да политна с крилете,

на птицата – Страст.

 

Остани още ден.

Като вино разлей ме.

Като бликнала капка,

от болка отпий.

Този ден  в нощта ще посее

дъхава пъпка,

разлистила в мен.

 

Остани още нощ.

Като бряг ме закриляй.

Като лодка вържи ме

на пристана твой.

До теб ще остана,

от вяра окрилена,

погалила -  земен покой!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...