Остани само миг
Остани само миг.
Като огън стопли ме.
Като лъч прободи пелената
от мрак.
В този свят - безумна стихия,
да потъна в очите ти пак.
Остани още час.
Като дъжд намокри ме.
Като лист изсуши ме,
с вярата в нас.
В този миг - тъй сладка магия,
да политна с крилете,
на птицата – Страст.
Остани още ден.
Като вино разлей ме.
Като бликнала капка,
от болка отпий.
Този ден в нощта ще посее
дъхава пъпка,
разлистила в мен.
Остани още нощ.
Като бряг ме закриляй.
Като лодка вържи ме
на пристана твой.
До теб ще остана,
от вяра окрилена,
погалила - земен покой!
© Миночка Митева All rights reserved.
