Остаря, моя любов!

Poesía » Verso acróstico

957 5 10

Остана ни мъничко време.

Сънувам. Младостта - на стреме

тича с изрязани крила,

а нашето бъдеще

ранено стене - вчера, днес, сега.

Ядосано на теб, на мен.

Малко слънце, много тъга.

Отдушник - децата,

яхнали облака бял,

ласкаят сърцата.

Южен вятър-топъл

брули лицата.

Оставаме в тях.

Във вечността, като спомен обичан!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

angelmilev (Ангел Милев)

Поклон пред остаряващата, но оставаща вечно млада твоя Любов, Васе!

2019-01-13T21:36:40+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Отдушника са децата.Младостта си е младост .Тя незабелязано отлита и никого не пита дали е необходима. Добро е мила.

2017-03-18T17:48:39+02:00
rumbic (Руми)

Споделям мнението на Веси! Поздрав и от мен, Васе!

2017-03-18T16:29:14+02:00
Веси_Еси (Еси)

Младостта и любовта не си отиват. Младостта отминава, но само физически - важно е да запазим душите си млади. А любовта преминава в различни форми, но винаги е някъде в нас. Трябва само да я изведем наяве. Поздрави, Васе, чудесен стих си сътворила!

2017-03-17T08:06:17+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Младостта остава винаги на стремето, а ние постепенно минаваме отдолу и оттам я сънуваме. Отлична находка, Васи!

2017-03-17T00:45:04+02:00