Остана ни мъничко време.
Сънувам. Младостта - на стреме
тича с изрязани крила,
а нашето бъдеще
ранено стене - вчера, днес, сега.
Ядосано на теб, на мен.
Малко слънце, много тъга.
Отдушник - децата,
яхнали облака бял,
ласкаят сърцата.
Южен вятър-топъл
брули лицата.
Оставаме в тях.
Във вечността, като спомен обичан!
© Василка Ябанджиева Все права защищены