16.03.2017 г., 19:10 ч.

Остаря, моя любов! 

  Поезия » Акростихове
717 5 10

Остана ни мъничко време. 

Сънувам. Младостта - на стреме

тича с изрязани крила, 

а нашето бъдеще

ранено стене - вчера, днес, сега. 

Ядосано на теб, на мен. 

 

Малко слънце, много тъга.

Отдушник - децата, 

яхнали облака бял, 

 

ласкаят сърцата. 

Южен вятър-топъл 

брули лицата. 

Оставаме в тях. 

Във вечността, като спомен обичан! 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поклон пред остаряващата, но оставаща вечно млада твоя Любов, Васе!
  • Отдушника са децата.Младостта си е младост .Тя незабелязано отлита и никого не пита дали е необходима. Добро е мила.
  • Споделям мнението на Веси! Поздрав и от мен, Васе!
  • Младостта и любовта не си отиват. Младостта отминава, но само физически - важно е да запазим душите си млади. А любовта преминава в различни форми, но винаги е някъде в нас. Трябва само да я изведем наяве. Поздрави, Васе, чудесен стих си сътворила!
  • Младостта остава винаги на стремето, а ние постепенно минаваме отдолу и оттам я сънуваме. Отлична находка, Васи!
  • тя, любовта е все още там,
    там някъде, в тебе, във всичко.
    в сърцето, в очите...аз знам
    най-вече когато казваш...Обичам!!!
  • С Гавраил!...Браво, Василка!...
  • Въздействащо!
    "Сънувам. Младостта - на стреме
    тича с изрязани крила..."
  • Любовта,щом я има,не остарява.Просто ние понякога се уморяваме и не я виждаме.
  • Силна поанта,браво!😘
Предложения
: ??:??