27 oct 2010, 13:48

Остарялата наша любов

718 0 5

Остарялата наша любов

и вихрушка от думи.

Не зная дали си готов...

Тъжен копнеж помежду ни.

 

Горчивият вятър кръжи

из нашите чувства.

Не зная какво ти тежи...

Да сме добри е изкуство.

 

Безмълвно с палто от мъгла

намята ме мракът.

Не зная как бих могла...

Страстта не иска да чака.

 

После изгревът лае студен,

замеря ни с мисли.

Вече зная какво си за мен...

Обичам те... но върви си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...