27 oct 2010, 13:48

Остарялата наша любов

719 0 5

Остарялата наша любов

и вихрушка от думи.

Не зная дали си готов...

Тъжен копнеж помежду ни.

 

Горчивият вятър кръжи

из нашите чувства.

Не зная какво ти тежи...

Да сме добри е изкуство.

 

Безмълвно с палто от мъгла

намята ме мракът.

Не зная как бих могла...

Страстта не иска да чака.

 

После изгревът лае студен,

замеря ни с мисли.

Вече зная какво си за мен...

Обичам те... но върви си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...