Остарялата наша любов

27 oct 2010, 13:48

Poesía » De amor

582 0 5

и вихрушка от думи.

Не зная дали си готов...

Тъжен копнеж помежду ни.

Горчивият вятър кръжи

из нашите чувства.

Не зная какво ти тежи...

Да сме добри е изкуство.

Безмълвно с палто от мъгла

намята ме мракът.

Не зная как бих могла...

Страстта не иска да чака.

После изгревът лае студен,

замеря ни с мисли.

Вече зная какво си за мен...

Обичам те... но върви си!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.