Остарялата наша любов
и вихрушка от думи.
Не зная дали си готов...
Тъжен копнеж помежду ни.
Горчивият вятър кръжи
из нашите чувства.
Не зная какво ти тежи...
Да сме добри е изкуство.
Безмълвно с палто от мъгла
намята ме мракът.
Не зная как бих могла...
Страстта не иска да чака.
После изгревът лае студен,
замеря ни с мисли.
Вече зная какво си за мен...
Обичам те... но върви си!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
