Oct 27, 2010, 1:48 PM

Остарялата наша любов

  Poetry » Love
715 0 5

Остарялата наша любов

и вихрушка от думи.

Не зная дали си готов...

Тъжен копнеж помежду ни.

 

Горчивият вятър кръжи

из нашите чувства.

Не зная какво ти тежи...

Да сме добри е изкуство.

 

Безмълвно с палто от мъгла

намята ме мракът.

Не зная как бих могла...

Страстта не иска да чака.

 

После изгревът лае студен,

замеря ни с мисли.

Вече зная какво си за мен...

Обичам те... но върви си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...