Остарялата наша любов
Остарялата наша любов
и вихрушка от думи.
Не зная дали си готов...
Тъжен копнеж помежду ни.
Горчивият вятър кръжи
из нашите чувства.
Не зная какво ти тежи...
Да сме добри е изкуство.
Безмълвно с палто от мъгла
намята ме мракът.
Не зная как бих могла...
Страстта не иска да чака.
После изгревът лае студен,
замеря ни с мисли.
Вече зная какво си за мен...
Обичам те... но върви си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
