27 окт. 2010 г., 13:48

Остарялата наша любов

717 0 5

Остарялата наша любов

и вихрушка от думи.

Не зная дали си готов...

Тъжен копнеж помежду ни.

 

Горчивият вятър кръжи

из нашите чувства.

Не зная какво ти тежи...

Да сме добри е изкуство.

 

Безмълвно с палто от мъгла

намята ме мракът.

Не зная как бих могла...

Страстта не иска да чака.

 

После изгревът лае студен,

замеря ни с мисли.

Вече зная какво си за мен...

Обичам те... но върви си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...