Познатото до болка... безразличие!
Аз не веднъж със него си говорих.
Изписаните думи прозаични са,
потънаха в очите ми... по обед.
Заседна и последната ми нафора
в остатъчните шепоти по устните.
Сърцето ми потупваше метафорно
и плачеха по листите ми пръстите.
Не те ли заслужавах, или времето,
любовните стремежи абортира.
Часовникови станаха проблемите,
стрелките им ръждясало се спират. ...