Остатъчно
Аз не веднъж със него си говорих.
Изписаните думи прозаични са,
потънаха в очите ми... по обед.
Заседна и последната ми нафора
в остатъчните шепоти по устните.
Сърцето ми потупваше метафорно
и плачеха по листите ми пръстите.
Не те ли заслужавах, или времето,
любовните стремежи абортира.
Часовникови станаха проблемите,
стрелките им ръждясало се спират.
Не те виня... защото си виновен!
Сега съм оцелялото последствие.
Прашасала съм малко... като спомен,
но вътре във душата ми е бедствие.
Дъхът ти дълго бузите ми пари.
Целувките ти бяха като птици.
А чувствата ти, без да ме попитат,
заспиваха във моите зеници...
Сега ми липсваш много... като вяра.
Но пътят е до тук, където спирам.
Прежалих те, Любов, но ти... едва ли.
Пред тебе днес... аз себе си избирам!
© Кремена Стоева All rights reserved.
