23.01.2008 г., 20:57 ч.
Остатъчно
1013
0
30
Познатото до болка... безразличие!
Аз не веднъж със него си говорих.
Изписаните думи прозаични са,
потънаха в очите ми... по обед.
Заседна и последната ми нафора
в остатъчните шепоти по устните.
Сърцето ми потупваше метафорно
и плачеха по листите ми пръстите.
Не те ли заслужавах, или времето,
любовните стремежи абортира.
Часовникови станаха проблемите,
стрелките им ръждясало се спират. ...
Аз не веднъж със него си говорих.
Изписаните думи прозаични са,
потънаха в очите ми... по обед.
Заседна и последната ми нафора
в остатъчните шепоти по устните.
Сърцето ми потупваше метафорно
и плачеха по листите ми пръстите.
Не те ли заслужавах, или времето,
любовните стремежи абортира.
Часовникови станаха проблемите,
стрелките им ръждясало се спират. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Кремена Стоева Всички права запазени
Предложения
-
-
Дойдох и днес... Не ти ли е студено? Под мрамора е ледена пръстта... Не, няма нищо ново покрай мене....
-
Не съм добре дошла в съня ти, но трудничко ще ме изгониш. Все някак ще минават дните, но в нощите си...
-
Едно сърце. А в него нося всичко. Възторг и мъка. Радост и печал. Понякога оставям го самичко, надеж...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
