Остатъци

Воят на вълчицата

затихна бавно.

Остатъчен вопъл на мъртва гора.

В гнездото на враната се излюпиха гладно

посоките на света.

Безтегловно компасът осъмна объркан,

олекнал без смисъл – стрелка.

Към полюса сочеха скъсани,

от пеперуда крила.

Дълго воят ще кънти във пространството

като отглас от стара любов.

Ще зашива непринудено кръпките

на компаса,

някога на всички посоки готов…