Воят на вълчицата
затихна бавно.
Остатъчен вопъл на мъртва гора.
В гнездото на враната се излюпиха гладно
посоките на света.
Безтегловно компасът осъмна объркан,
олекнал без смисъл – стрелка.
Към полюса сочеха скъсани,
от пеперуда крила.
Дълго воят ще кънти във пространството
като отглас от стара любов.
Ще зашива непринудено кръпките ...