Остатъци
Воят на вълчицата
затихна бавно.
Остатъчен вопъл на мъртва гора.
В гнездото на враната се излюпиха гладно
посоките на света.
Безтегловно компасът осъмна объркан,
олекнал без смисъл – стрелка.
Към полюса сочеха скъсани,
от пеперуда крила.
Дълго воят ще кънти във пространството
като отглас от стара любов.
Ще зашива непринудено кръпките
на компаса,
някога на всички посоки готов…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Всички права запазени
