Воят на вълчицата
затихна бавно.
Остатъчен вопъл на мъртва гора.
В гнездото на враната се излюпиха гладно
посоките на света.
Безтегловно компасът осъмна объркан,
олекнал без смисъл – стрелка.
Към полюса сочеха скъсани,
от пеперуда крила.
Дълго воят ще кънти във пространството
като отглас от стара любов.
Ще зашива непринудено кръпките
на компаса,
някога на всички посоки готов…
© Христина All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
