May 21, 2017, 6:03 PM

Остатъци 

  Poetry » Other
416 0 0

Воят на вълчицата

затихна бавно.

Остатъчен вопъл на мъртва гора.

В гнездото на враната се излюпиха гладно

посоките на света.

Безтегловно компасът осъмна объркан,

олекнал без смисъл – стрелка.

Към полюса сочеха скъсани,

от пеперуда крила.

Дълго воят ще кънти във пространството

като отглас от стара любов.

Ще зашива непринудено кръпките

на компаса,

някога на всички посоки готов

© Христина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??