14 may 2014, 0:25

Остатъци от детство

  Poesía » Otra
532 0 2

 

Остатъци от детство ме преследват,

развеселени крачат покрай мен,

понякога са тихичко приседнали

или опитват да ме хванат в плен.

 

Преструват се на кротки, цветни части

от пъзела, наречен „мой живот”.

А всъщност са най-важни и с пристрастие

обличат всяко днес със спомен нов.

 

Във  първите години е родена

най-истинската моя същина;

до края ми не ще е променена,

… до  края, а дори и след това…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Леко пристрастна и аз с мнението на Жанет, но да, стиха е много приятен ! Поздрави !
  • За мен първите два стиха са достатъчни, но... думата е на автора
    Харесва ми, симпатично стихотворение!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...