Остатъци от детство

14 may 2014, 0:25

Poesía » Otra

392 0 2

Остатъци от детство ме преследват,

развеселени крачат покрай мен,

понякога са тихичко приседнали

или опитват да ме хванат в плен.

Преструват се на кротки, цветни части

от пъзела, наречен „мой живот”.

А всъщност са най-важни и с пристрастие

обличат всяко днес със спомен нов.

Във първите години е родена

най-истинската моя същина;

до края ми не ще е променена,

… до края, а дори и след това…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Rali23 (Ралица)

2014-05-14T19:01:09+03:00

Леко пристрастна и аз с мнението на Жанет, но да, стиха е много приятен ! Поздрави !
djudjii (Жанет Велкова)

2014-05-14T16:27:57+03:00

За мен първите два стиха са достатъчни, но... думата е на автора
Харесва ми, симпатично стихотворение!