14 may 2014, 0:25

Остатъци от детство

  Poesía » Otra
530 0 2

 

Остатъци от детство ме преследват,

развеселени крачат покрай мен,

понякога са тихичко приседнали

или опитват да ме хванат в плен.

 

Преструват се на кротки, цветни части

от пъзела, наречен „мой живот”.

А всъщност са най-важни и с пристрастие

обличат всяко днес със спомен нов.

 

Във  първите години е родена

най-истинската моя същина;

до края ми не ще е променена,

… до  края, а дори и след това…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Леко пристрастна и аз с мнението на Жанет, но да, стиха е много приятен ! Поздрави !
  • За мен първите два стиха са достатъчни, но... думата е на автора
    Харесва ми, симпатично стихотворение!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....