Остатъци от детство ме преследват,
развеселени крачат покрай мен,
понякога са тихичко приседнали
или опитват да ме хванат в плен.
Преструват се на кротки, цветни части
от пъзела, наречен „мой живот”.
А всъщност са най-важни и с пристрастие
обличат всяко днес със спомен нов.
Във първите години е родена
най-истинската моя същина;
до края ми не ще е променена,
… до края, а дори и след това…
© Екатерина Спасова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
