diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
4 mar 2020, 8:24

Остатъци сърце

991 5 1

 

Началото дойде. Роди го... краят. 

Прераждане? Не вярвам. Още дишам. 

Умирания? Броят им не зная. 

Равняват се на всичкото обичане... 

А ти не се завръщай в мене! Никога! 

Защото аз ти дадох светлината си, 

а мен остави сляпо да се скитам

и търся в мрака от сърцето си. Остатъци... 

Не бях мъжът за обич в замечтаване. 

(Макар да съм магнит за утопичност) 

Щом ти си невъзможност, замълчавай! 

Какво ли знача? Ами личност съм! 

Така, че ще започна отначало. 

Ужасно ми е трудно да съм цял. 

Събирам образа си в женско огледало - 

в очи, обичащи аз тъй и не живял... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0