4.03.2020 г., 8:24 ч.

Остатъци сърце 

  Поезия » Любовна, Философска
855 5 1
Началото дойде. Роди го... краят.
Прераждане? Не вярвам. Още дишам.
Умирания? Броят им не зная.
Равняват се на всичкото обичане...
А ти не се завръщай в мене! Никога!
Защото аз ти дадох светлината си,
а мен остави сляпо да се скитам
и търся в мрака от сърцето си. Остатъци...
Не бях мъжът за обич в замечтаване.
(Макар да съм магнит за утопичност)
Щом ти си невъзможност, замълчавай!
Какво ли знача? Ами личност съм! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??