Остатъци сърце
Началото дойде. Роди го... краят.
Прераждане? Не вярвам. Още дишам.
Умирания? Броят им не зная.
Равняват се на всичкото обичане...
А ти не се завръщай в мене! Никога!
Защото аз ти дадох светлината си,
а мен остави сляпо да се скитам
и търся в мрака от сърцето си. Остатъци...
Не бях мъжът за обич в замечтаване.
(Макар да съм магнит за утопичност)
Щом ти си невъзможност, замълчавай!
Какво ли знача? Ами личност съм!
Така, че ще започна отначало.
Ужасно ми е трудно да съм цял.
Събирам образа си в женско огледало -
в очи, обичащи аз тъй и не живял...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
