Началото дойде. Роди го... краят. 

Прераждане? Не вярвам. Още дишам. 

Умирания? Броят им не зная. 

Равняват се на всичкото обичане... 

А ти не се завръщай в мене! Никога! 

Защото аз ти дадох светлината си, 

а мен остави сляпо да се скитам

и търся в мрака от сърцето си. Остатъци... 

Не бях мъжът за обич в замечтаване. 

(Макар да съм магнит за утопичност) 

Щом ти си невъзможност, замълчавай! 

Какво ли знача? Ами личност съм! 

Така, че ще започна отначало. 

Ужасно ми е трудно да съм цял. 

Събирам образа си в женско огледало - 

в очи, обичащи аз тъй и не живял... 

Стихопат. 

Danny Diester