28 mar 2016, 21:59

Оставам 

  Poesía » De amor
1025 1 12

Ще се върна отново

при онова резенче лято,

където се скрихме от хората.

Ще потъгувам, приятелю.

 

Ще тъгувам за кея, за бриза,

за прохладния смях на вълните,

за лявото джобче на твоята риза,

в което спасявах мечтите си.

 

Ще потъгувам за всички целувки.

За несбъднатите може и да поплача.

И ще следвам последните стъпки

на пияния юлски здрач.

 

И няма да искам, приятелю,

тук да се върна отново.

Зряла диня търкаля лятото.

И не се крием от хората.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??