Ще се върна отново
при онова резенче лято,
където се скрихме от хората.
Ще потъгувам, приятелю.
Ще тъгувам за кея, за бриза,
за прохладния смях на вълните,
за лявото джобче на твоята риза,
в което спасявах мечтите си.
Ще потъгувам за всички целувки.
За несбъднатите може и да поплача.
И ще следвам последните стъпки
на пияния юлски здрач. ...