Оставам
Ще се върна отново
при онова резенче лято,
където се скрихме от хората.
Ще потъгувам, приятелю.
Ще тъгувам за кея, за бриза,
за прохладния смях на вълните,
за лявото джобче на твоята риза,
в което спасявах мечтите си.
Ще потъгувам за всички целувки.
За несбъднатите може и да поплача.
И ще следвам последните стъпки
на пияния юлски здрач.
И няма да искам, приятелю,
тук да се върна отново.
Зряла диня търкаля лятото.
И не се крием от хората.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
