Mar 28, 2016, 9:59 PM
Оставам
Ще се върна отново
при онова резенче лято,
където се скрихме от хората.
Ще потъгувам, приятелю.
Ще тъгувам за кея, за бриза,
за прохладния смях на вълните,
за лявото джобче на твоята риза,
в което спасявах мечтите си.
Ще потъгувам за всички целувки.
За несбъднатите може и да поплача.
И ще следвам последните стъпки
на пияния юлски здрач.
И няма да искам, приятелю,
тук да се върна отново.
Зряла диня търкаля лятото.
И не се крием от хората.
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздравления за поезията!
-
Благодарности на всички за прочита, коментарите и оценките! Валери, коментарът ти ме разсмя, обаче за предназначението, за което споменаваш работа могат да свършат и десните джобчета. Левите са шити специално за мечти, пише го в google.
-
Чудесен стих! Чакам те с нетърпение в Балкана!
-
Съпа моя, открий си ново резенче лято! :* Липсваш ми!
-
С Таня Мезева!!
-
И аз ще се връщам отново при твоите стихове! Зряла и осъзната е поезията ти!
-
Резенче удоволствие си взех от тук. Една въздишка скрих в джобчето си. И си тръгвам богата...
-
Прекрасни стихове!
-
-
"за лявото джобче на твоята риза,
в което спасявах мечтите си."
Завръщане почти като проклятие...
Душата е далече .И скитосва.
А навикът е свил гнездо във тялото-
един адрес на толкова въпроси...
Благодаря, Вълшебнице! -
!!!
-
Поезия!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
