9 jun 2011, 11:05

Оставам

  Poesía » Otra
865 0 4

Останах с болката от смътното ти вчера.

Със радостта от миналото утре,

с надеждата, че днес ще те намеря

на пътя си – изгубена монета.

 

Останах с болката от свойто вчера,

с надежда днес, че изгревът е чудо.

Със синьото небе и пътя ни далечен,

със онзи слънчев лъч, пропукал утрото.

 

Оставам тук. До другото ни утре,

със болката от мнимото ни случване.

Със онзи миг – свещен, до... после,

със полета на трудното завръщане...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...