9 jun 2011, 11:05

Оставам

  Poesía » Otra
859 0 4

Останах с болката от смътното ти вчера.

Със радостта от миналото утре,

с надеждата, че днес ще те намеря

на пътя си – изгубена монета.

 

Останах с болката от свойто вчера,

с надежда днес, че изгревът е чудо.

Със синьото небе и пътя ни далечен,

със онзи слънчев лъч, пропукал утрото.

 

Оставам тук. До другото ни утре,

със болката от мнимото ни случване.

Със онзи миг – свещен, до... после,

със полета на трудното завръщане...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...