9 июн. 2011 г., 11:05

Оставам

858 0 4

Останах с болката от смътното ти вчера.

Със радостта от миналото утре,

с надеждата, че днес ще те намеря

на пътя си – изгубена монета.

 

Останах с болката от свойто вчера,

с надежда днес, че изгревът е чудо.

Със синьото небе и пътя ни далечен,

със онзи слънчев лъч, пропукал утрото.

 

Оставам тук. До другото ни утре,

със болката от мнимото ни случване.

Със онзи миг – свещен, до... после,

със полета на трудното завръщане...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....