Останах с болката от смътното ти вчера.
Със радостта от миналото утре,
с надеждата, че днес ще те намеря
на пътя си – изгубена монета.
Останах с болката от свойто вчера,
с надежда днес, че изгревът е чудо.
Със синьото небе и пътя ни далечен,
със онзи слънчев лъч, пропукал утрото.
Оставам тук. До другото ни утре,
със болката от мнимото ни случване.
Със онзи миг – свещен, до... после,
със полета на трудното завръщане...
© Нели All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
