Оставаш без сили
Оставаш без сили
като ме гледаш
как късам листата на розата,
която ми подари.
Беше красива навремето,
когато още държах ръката ти,
а дъхът ти примираше в косата ми.
Щях да я запазя близо до сърцето ми,
натрошена на късчета от теб,
щях да я наблюдавам с възхищение,
колко бодлива е,
а как не ме боли.
Щях да я поливам с надеждата ти,
щях да ù дам името си,
щеше да стане мое дете,
но засега ще я наричам просто
Любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слънце Todos los derechos reservados
