Оставаш без сили

Golden_Girl (Слънце)
36 86

21.04.2009 г., 19:12 ч.

Поезия » Бели стихове

685 0 1

Оставаш без сили

като ме гледаш

как късам листата на розата,

която ми подари.

Беше красива навремето,

когато още държах ръката ти,

а дъхът ти примираше в косата ми.

Щях да я запазя близо до сърцето ми,

натрошена на късчета от теб,

щях да я наблюдавам с възхищение,

колко бодлива е,

а как не ме боли.

Щях да я поливам с надеждата ти,

щях да ù дам името си,

щеше да стане мое дете,

но засега ще я наричам просто

Любов.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.