Оставаш без сили

като ме гледаш

как късам листата на розата,

която ми подари. 

Беше  красива навремето,

когато още държах ръката ти,

а дъхът ти примираше в косата ми.

Щях да я запазя близо до сърцето ми,

натрошена на късчета от теб,

щях да я наблюдавам с възхищение,

колко бодлива е,

а как не ме боли.

Щях да я поливам с надеждата ти,

щях да ù дам името си,

щеше да стане мое дете,

но засега ще я наричам просто

Любов.