Golden_Girl (Слънце) Golden_Girl (Слънце)
36
Apr 21, 2009, 7:12 PM

Оставаш без сили

993 0 1

 

Оставаш без сили

като ме гледаш

как късам листата на розата,

която ми подари. 

Беше  красива навремето,

когато още държах ръката ти,

а дъхът ти примираше в косата ми.

Щях да я запазя близо до сърцето ми,

натрошена на късчета от теб,

щях да я наблюдавам с възхищение,

колко бодлива е,

а как не ме боли.

Щях да я поливам с надеждата ти,

щях да ù дам името си,

щеше да стане мое дете,

но засега ще я наричам просто

Любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънце All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0