Остави ме
Остави ме, да ме брулят ветровете,
да пронижат всяка мисъл във ума.
Да замръзна, като вледенено цвете,
от което ще остане тишина.
Остави ме, нека бурите ме стигат,
не научих си уроците до днес.
Аз пропадах и неистово се вдигах –
остави ме да напиша със финес,
със душата си – какво съм чувствал вътре,
от какво се запленявах и мечтах.
Ако имам още време – има утре,
ще пребродя всичкото, което бях.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
