dansyto (Данаил Таков)
804 3686
5 янв. 2021 г., 22:11

Остави ме 

  Поэзия
448 2 8

Остави ме, да ме брулят ветровете,

да пронижат всяка мисъл във ума.

Да замръзна, като вледенено цвете,

от което ще остане тишина.

 

Остави ме, нека бурите ме стигат,

не научих си уроците до днес.

Аз пропадах и неистово се вдигах –

остави ме да напиша със финес,

 

със душата си – какво съм чувствал вътре,

от какво се запленявах и мечтах.

Ако имам още време – има утре,

ще пребродя всичкото, което бях.

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се на коментарите и че съм ви докоснал, Приятели! Бъдете много здрави и вдъхновени през 2021г.
  • Винаги има ненаучени уроци, важното е да ги научим тогава, когато ще ни потрябват и ще има на кой да ги разкажем. Твоят ненаучен урок е родил това хубаво стихотворение.Поздрав!
  • Сърдечно ви благодаря, Мария, Ина, Деа, Скитница, Влади! Поздрави!
  • Красива поезия, приятелю! Поздравления и от мен!
  • Най- важното е, че има Утре и че идва нов изгрев! Прекрасен стих!
  • Много е хубаво!
  • "остави ме да напиша със финес,
    със душата си – какво съм чувствал вътре,
    от какво се запленявах и мечтах." Пиши!
  • Дани, хареса ми и те поздравявам!😃
Предложения
: ??:??