Остави ме

Поэзия

670 2 7

Остави ме, да ме брулят ветровете,

да пронижат всяка мисъл във ума.

Да замръзна, като вледенено цвете,

от което ще остане тишина.

Остави ме, нека бурите ме стигат,

не научих си уроците до днес.

Аз пропадах и неистово се вдигах –

остави ме да напиша със финес,

със душата си – какво съм чувствал вътре,

от какво се запленявах и мечтах.

Ако имам още време – има утре,

ще пребродя всичкото, което бях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

dansyto (Данаил Таков)

Радвам се на коментарите и че съм ви докоснал, Приятели! Бъдете много здрави и вдъхновени през 2021г.

2021-01-14T00:23:28+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Винаги има ненаучени уроци, важното е да ги научим тогава, когато ще ни потрябват и ще има на кой да ги разкажем. Твоят ненаучен урок е родил това хубаво стихотворение.Поздрав!

2021-01-06T17:22:41+02:00
dansyto (Данаил Таков)

Сърдечно ви благодаря, Мария, Ина, Деа, Скитница, Влади! Поздрави!

2021-01-06T16:24:27+02:00
Скитницa

Най- важното е, че има Утре и че идва нов изгрев! Прекрасен стих!

2021-01-05T23:24:32+02:00
ДИС (Деа)

Много е хубаво!

2021-01-05T23:05:23+02:00