Остави ме сега да поплача
нека плача до първи зори.
Не изтривай сълзите ми, в тъмното
никой няма да види това.
Утре пак ща съм силната лейди
и пак ще се смея с очи,
но сега ми е тъжно, ще плача,
остави ме... защото боли.
Не изтривай сълзите ми, моля те!
Да се стичат по мойто лице
без преструвки и без да се кая,
ще отстъпя по първи петли!
Остави ме сега да поплача...
че... сега ми се плаче!
© Анета Todos los derechos reservados