stel88 (Стеляна) stel88 (Стеляна)
3 80
21 feb 2010, 20:21

Оставих...

  Poesía
672 0 8

                                                           Оставих...

 

 

 

 

                                          Малко е черно небето,

                                          изцапа го невнимателна мисъл.

                                          В едносезонност родих се от нещастие

                                          и с уморен компас потърсих на живота смисъл.

 

                                          Кога престанах да виждам цветове?

                                          Дъгата е тъмна пътека...

                                          И ето, протягам в безкрая ръце,

                                          но как в калния дъжд да намеря опека?!

 

                                          Пак ми се стори, че на мене говорят...

                                          Но... Как? Аз съм от сянка по-сива.

                                          Най-мъчно е, че от мен сега помнят,

                                          как мисълта ми (с черно) небето залива...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеляна Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0