Оставих...
Малко е черно небето,
изцапа го невнимателна мисъл.
В едносезонност родих се от нещастие
и с уморен компас потърсих на живота смисъл.
Кога престанах да виждам цветове?
Дъгата е тъмна пътека...
И ето, протягам в безкрая ръце,
но как в калния дъжд да намеря опека?!
Пак ми се стори, че на мене говорят...
Но... Как? Аз съм от сянка по-сива.
Най-мъчно е, че от мен сега помнят, ...