stel88 (Стеляна)
80 1788
21 февр. 2010 г., 20:21

Оставих... 

  Поэзия
520 0 8

                                                           Оставих...

 

 

 

 

                                          Малко е черно небето,

                                          изцапа го невнимателна мисъл.

                                          В едносезонност родих се от нещастие

                                          и с уморен компас потърсих на живота смисъл.

 

                                          Кога престанах да виждам цветове?

                                          Дъгата е тъмна пътека...

                                          И ето, протягам в безкрая ръце,

                                          но как в калния дъжд да намеря опека?!

 

                                          Пак ми се стори, че на мене говорят...

                                          Но... Как? Аз съм от сянка по-сива.

                                          Най-мъчно е, че от мен сега помнят,

                                          как мисълта ми (с черно) небето залива...

 

 

© Стеляна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Кремена! Хубава вечер желая на всички! Винаги ще съм тук, ще ви чета и подкрепям... След изпитите пак ще ме има сред чакащите одобрение.
  • Стел, имаш потенциал! Пиши... сама!
  • Много ми харесва!
  • Фил, и на теб благодаря!
  • Много образно, харесва ми, небето е важен символ при творците
  • evji, много благодаря за хубавите думи...
  • Аааааа страшно ми допадна..именно тъжното,черното ,придават някаква дъждовна потръпваща атмосфера "изцапа го невнимателна мисъл" ,браво!
  • Много песимистично и и тъжно...Тази тъмнина е според тебе заляла небето, но потърси все пак малко цвят и красота. Не се предавай на това тягостно чувство!
Предложения
: ??:??