21.02.2010 г., 20:21

Оставих...

670 0 8

                                                           Оставих...

 

 

 

 

                                          Малко е черно небето,

                                          изцапа го невнимателна мисъл.

                                          В едносезонност родих се от нещастие

                                          и с уморен компас потърсих на живота смисъл.

 

                                          Кога престанах да виждам цветове?

                                          Дъгата е тъмна пътека...

                                          И ето, протягам в безкрая ръце,

                                          но как в калния дъжд да намеря опека?!

 

                                          Пак ми се стори, че на мене говорят...

                                          Но... Как? Аз съм от сянка по-сива.

                                          Най-мъчно е, че от мен сега помнят,

                                          как мисълта ми (с черно) небето залива...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...