Оставих...
Малко е черно небето,
изцапа го невнимателна мисъл.
В едносезонност родих се от нещастие
и с уморен компас потърсих на живота смисъл.
Кога престанах да виждам цветове?
Дъгата е тъмна пътека...
И ето, протягам в безкрая ръце,
но как в калния дъжд да намеря опека?!
Пак ми се стори, че на мене говорят...
Но... Как? Аз съм от сянка по-сива.
Най-мъчно е, че от мен сега помнят,
как мисълта ми (с черно) небето залива...
© Стеляна All rights reserved.
Хубава вечер желая на всички! Винаги ще съм тук, ще ви чета и подкрепям... След изпитите пак ще ме има сред чакащите одобрение. 
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
