17 jul 2007, 9:19

Оставих го на мира

  Poesía
965 0 11
 

Да обичаш, а да не си обичан,

това е много тежко изпитание.

Да почиташ, а да не си почитан,

това си е сурово наказание.

Да прощаваш, а да не ти прощават...

Дай туй, което искаш да получиш!

Приятелство  и обич аз раздавах,

но същото на мен не ми се случи.

Знам, имам много чувствена душа,

приятели да срещна, се надявах,

така желах приятелска ръка,

напразно своята ръка подавах.

Презрение, омраза, безразличие

в различни хора във живота срещах

и не веднъж се сблъсквах със двуличие,

но късно оценявах свойта грешка.

................................................................

Обичах недостойния с години,

очаквайки в едно да побелеем.

Той мрази даже своите роднини -

не можехме в едно да остареем.

Раздразнен е от чуждите успехи.

Злобее, ако някой просперира,

от злоба изгори и мойте дрехи -

за отмъщение пред нищо не се спира.

(аз за добро оставих го на мира)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей мила Нели, и от мен...
    много тъга си насъбрала в себе си,но това което също става ясно от стиховете ти, е че наистина си много чувствителна, с богата душевност,богат вътрешен свят,дълбока емоционалност.Жалко че така са ти се стекли нещата в живота,хубаво е че си намерила пристан в поезията,но от сърце ти желая,да срещнеш някой,който да те кара да се усмихваш,защото го заслужаваш!!!
  • Сърдечно ви благодаря момичета!
  • Прекрасен стих!!! Поздрав!!!
  • Много искрен,откровен стих,Нели!
    Поздрав,мила!
  • на всички от сърце благодаря за прочита и коментарите!Дано наистина да ви е допаднало. съвсем прясно е.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...