17 jul 2007, 9:19

Оставих го на мира

  Poesía
963 0 11
 

Да обичаш, а да не си обичан,

това е много тежко изпитание.

Да почиташ, а да не си почитан,

това си е сурово наказание.

Да прощаваш, а да не ти прощават...

Дай туй, което искаш да получиш!

Приятелство  и обич аз раздавах,

но същото на мен не ми се случи.

Знам, имам много чувствена душа,

приятели да срещна, се надявах,

така желах приятелска ръка,

напразно своята ръка подавах.

Презрение, омраза, безразличие

в различни хора във живота срещах

и не веднъж се сблъсквах със двуличие,

но късно оценявах свойта грешка.

................................................................

Обичах недостойния с години,

очаквайки в едно да побелеем.

Той мрази даже своите роднини -

не можехме в едно да остареем.

Раздразнен е от чуждите успехи.

Злобее, ако някой просперира,

от злоба изгори и мойте дрехи -

за отмъщение пред нищо не се спира.

(аз за добро оставих го на мира)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей мила Нели, и от мен...
    много тъга си насъбрала в себе си,но това което също става ясно от стиховете ти, е че наистина си много чувствителна, с богата душевност,богат вътрешен свят,дълбока емоционалност.Жалко че така са ти се стекли нещата в живота,хубаво е че си намерила пристан в поезията,но от сърце ти желая,да срещнеш някой,който да те кара да се усмихваш,защото го заслужаваш!!!
  • Сърдечно ви благодаря момичета!
  • Прекрасен стих!!! Поздрав!!!
  • Много искрен,откровен стих,Нели!
    Поздрав,мила!
  • на всички от сърце благодаря за прочита и коментарите!Дано наистина да ви е допаднало. съвсем прясно е.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...