Jul 17, 2007, 9:19 AM

Оставих го на мира

  Poetry
959 0 11
 

Да обичаш, а да не си обичан,

това е много тежко изпитание.

Да почиташ, а да не си почитан,

това си е сурово наказание.

Да прощаваш, а да не ти прощават...

Дай туй, което искаш да получиш!

Приятелство  и обич аз раздавах,

но същото на мен не ми се случи.

Знам, имам много чувствена душа,

приятели да срещна, се надявах,

така желах приятелска ръка,

напразно своята ръка подавах.

Презрение, омраза, безразличие

в различни хора във живота срещах

и не веднъж се сблъсквах със двуличие,

но късно оценявах свойта грешка.

................................................................

Обичах недостойния с години,

очаквайки в едно да побелеем.

Той мрази даже своите роднини -

не можехме в едно да остареем.

Раздразнен е от чуждите успехи.

Злобее, ако някой просперира,

от злоба изгори и мойте дрехи -

за отмъщение пред нищо не се спира.

(аз за добро оставих го на мира)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей мила Нели, и от мен...
    много тъга си насъбрала в себе си,но това което също става ясно от стиховете ти, е че наистина си много чувствителна, с богата душевност,богат вътрешен свят,дълбока емоционалност.Жалко че така са ти се стекли нещата в живота,хубаво е че си намерила пристан в поезията,но от сърце ти желая,да срещнеш някой,който да те кара да се усмихваш,защото го заслужаваш!!!
  • Сърдечно ви благодаря момичета!
  • Прекрасен стих!!! Поздрав!!!
  • Много искрен,откровен стих,Нели!
    Поздрав,мила!
  • на всички от сърце благодаря за прочита и коментарите!Дано наистина да ви е допаднало. съвсем прясно е.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...