17 июл. 2007 г., 09:19

Оставих го на мира

966 0 11
 

Да обичаш, а да не си обичан,

това е много тежко изпитание.

Да почиташ, а да не си почитан,

това си е сурово наказание.

Да прощаваш, а да не ти прощават...

Дай туй, което искаш да получиш!

Приятелство  и обич аз раздавах,

но същото на мен не ми се случи.

Знам, имам много чувствена душа,

приятели да срещна, се надявах,

така желах приятелска ръка,

напразно своята ръка подавах.

Презрение, омраза, безразличие

в различни хора във живота срещах

и не веднъж се сблъсквах със двуличие,

но късно оценявах свойта грешка.

................................................................

Обичах недостойния с години,

очаквайки в едно да побелеем.

Той мрази даже своите роднини -

не можехме в едно да остареем.

Раздразнен е от чуждите успехи.

Злобее, ако някой просперира,

от злоба изгори и мойте дрехи -

за отмъщение пред нищо не се спира.

(аз за добро оставих го на мира)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей мила Нели, и от мен...
    много тъга си насъбрала в себе си,но това което също става ясно от стиховете ти, е че наистина си много чувствителна, с богата душевност,богат вътрешен свят,дълбока емоционалност.Жалко че така са ти се стекли нещата в живота,хубаво е че си намерила пристан в поезията,но от сърце ти желая,да срещнеш някой,който да те кара да се усмихваш,защото го заслужаваш!!!
  • Сърдечно ви благодаря момичета!
  • Прекрасен стих!!! Поздрав!!!
  • Много искрен,откровен стих,Нели!
    Поздрав,мила!
  • на всички от сърце благодаря за прочита и коментарите!Дано наистина да ви е допаднало. съвсем прясно е.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...