17.07.2007 г., 9:19

Оставих го на мира

961 0 11
 

Да обичаш, а да не си обичан,

това е много тежко изпитание.

Да почиташ, а да не си почитан,

това си е сурово наказание.

Да прощаваш, а да не ти прощават...

Дай туй, което искаш да получиш!

Приятелство  и обич аз раздавах,

но същото на мен не ми се случи.

Знам, имам много чувствена душа,

приятели да срещна, се надявах,

така желах приятелска ръка,

напразно своята ръка подавах.

Презрение, омраза, безразличие

в различни хора във живота срещах

и не веднъж се сблъсквах със двуличие,

но късно оценявах свойта грешка.

................................................................

Обичах недостойния с години,

очаквайки в едно да побелеем.

Той мрази даже своите роднини -

не можехме в едно да остареем.

Раздразнен е от чуждите успехи.

Злобее, ако някой просперира,

от злоба изгори и мойте дрехи -

за отмъщение пред нищо не се спира.

(аз за добро оставих го на мира)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей мила Нели, и от мен...
    много тъга си насъбрала в себе си,но това което също става ясно от стиховете ти, е че наистина си много чувствителна, с богата душевност,богат вътрешен свят,дълбока емоционалност.Жалко че така са ти се стекли нещата в живота,хубаво е че си намерила пристан в поезията,но от сърце ти желая,да срещнеш някой,който да те кара да се усмихваш,защото го заслужаваш!!!
  • Сърдечно ви благодаря момичета!
  • Прекрасен стих!!! Поздрав!!!
  • Много искрен,откровен стих,Нели!
    Поздрав,мила!
  • на всички от сърце благодаря за прочита и коментарите!Дано наистина да ви е допаднало. съвсем прясно е.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...