27 abr 2008, 17:19

***Оставям те, сърце***

1.2K 0 2

Оставям те, сърце, на тази улица само!
Не искам повече да ме боли!
Недей да питаш мен: защо?
Аз зная, че докрай за него ще тъжиш!

Не мога тази тежест аз да нося...
Сълзите вече нямат брой!
Любов от него пак да прося?
Не, сърце, желая вече мъничко покой!

Аз знам, сърце, че ти не си виновно!
Виновният е той, защото те рани...
Оставям те, макар да зная, че не заслужаваш...
Сбогом, мило мое, и дано простиш!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Подкрепям BloodyKisses! Запомни, че този, който заслужава теб и красивата ти душа- никога няма да те накара да изпиташ болка, нито да оставиш сърцето си. Не търси любовта, не страдай от несподелената такава - истинската любов ще дойде сама и ще те обича такава, каквато си! Пази сърцето си за човека, който наистина го заслужава.Имаш талант- произведенията ти докосват сърцето! Пази го, за да докосват и другите твоето! Успех!
  • Много хубав стих и тъжен. Ако наистина смяташ да си оставиш сърцето... аз ти казвам НЕДЕЙ! Едно ти е.. а без него за къде? А момчетата са много.. под път и над път. И аз съм била на това дереже.. ама сърцето не се оставя никога

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...