27.04.2008 г., 17:19

***Оставям те, сърце***

1.2K 0 2

Оставям те, сърце, на тази улица само!
Не искам повече да ме боли!
Недей да питаш мен: защо?
Аз зная, че докрай за него ще тъжиш!

Не мога тази тежест аз да нося...
Сълзите вече нямат брой!
Любов от него пак да прося?
Не, сърце, желая вече мъничко покой!

Аз знам, сърце, че ти не си виновно!
Виновният е той, защото те рани...
Оставям те, макар да зная, че не заслужаваш...
Сбогом, мило мое, и дано простиш!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Подкрепям BloodyKisses! Запомни, че този, който заслужава теб и красивата ти душа- никога няма да те накара да изпиташ болка, нито да оставиш сърцето си. Не търси любовта, не страдай от несподелената такава - истинската любов ще дойде сама и ще те обича такава, каквато си! Пази сърцето си за човека, който наистина го заслужава.Имаш талант- произведенията ти докосват сърцето! Пази го, за да докосват и другите твоето! Успех!
  • Много хубав стих и тъжен. Ако наистина смяташ да си оставиш сърцето... аз ти казвам НЕДЕЙ! Едно ти е.. а без него за къде? А момчетата са много.. под път и над път. И аз съм била на това дереже.. ама сърцето не се оставя никога

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...