10 ene 2008, 1:26

Остро огледало 

  Poesía » Versos blancos
844 0 28
Не ме наддумваш.
Просто си мълчиш.
Очите ти са остро огледало.
Порязах се, в очите ми вали,
а няма болка, няма рана.
Изтича вик, на улеи
в ръждясали стени.
Улучено събира всяка капка.
Викът навътре в мен брои,
до десет стигне ли,
ще млъкне...
Разрязвам тишината
на парчета
събрани мачкам ги в ръцете.
След всичките копнения
в горения,
остана мократа салфетка...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??